21 nov 2005, 18:04

***

  Poesía
855 0 0
След раздялата
след жестоките слова
за мен живота сякаш спря
сякаш всичко около мен умря
Черното и бялото се сляха
и настана сивота
мечтите зимен сън заспаха
а лято вече няма за света
Погубих се в една надежда
да ме подмине любовта
но в сърцето ми е спряла
заедно със черната тъга
Исках да те намразя
и болктата да забравя
да забравя че е горяла
в мен и теб страстта
Искам да те намразя
но навместо туй за теб копнея
навместо да ме погълне забрава
устните ти аз желая!
А ти не помниш зная
че имахме една съдба
и накара ме да обещая
със друг да споделя моята мечта
Как на друг да я даря
като ти си тя?!
Не помниш че е само твоя
моята постеля..
И вместо повече да те намразя
че мен със самота наказа
аз по силно те обичам
и все по силно искам да го изричам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...