Nov 21, 2005, 6:04 PM

***

  Poetry
858 0 0
След раздялата
след жестоките слова
за мен живота сякаш спря
сякаш всичко около мен умря
Черното и бялото се сляха
и настана сивота
мечтите зимен сън заспаха
а лято вече няма за света
Погубих се в една надежда
да ме подмине любовта
но в сърцето ми е спряла
заедно със черната тъга
Исках да те намразя
и болктата да забравя
да забравя че е горяла
в мен и теб страстта
Искам да те намразя
но навместо туй за теб копнея
навместо да ме погълне забрава
устните ти аз желая!
А ти не помниш зная
че имахме една съдба
и накара ме да обещая
със друг да споделя моята мечта
Как на друг да я даря
като ти си тя?!
Не помниш че е само твоя
моята постеля..
И вместо повече да те намразя
че мен със самота наказа
аз по силно те обичам
и все по силно искам да го изричам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...