След раздялата
след жестоките слова
за мен живота сякаш спря
сякаш всичко около мен умря
Черното и бялото се сляха
и настана сивота
мечтите зимен сън заспаха
а лято вече няма за света
Погубих се в една надежда
да ме подмине любовта
но в сърцето ми е спряла
заедно със черната тъга
Исках да те намразя
и болктата да забравя
да забравя че е горяла
в мен и теб страстта
Искам да те намразя
но навместо туй за теб копнея
навместо да ме погълне забрава
устните ти аз желая!
А ти не помниш зная
че имахме една съдба
и накара ме да обещая
със друг да споделя моята мечта
Как на друг да я даря
като ти си тя?!
Не помниш че е само твоя
моята постеля..
И вместо повече да те намразя
че мен със самота наказа
аз по силно те обичам
и все по силно искам да го изричам!