21 нояб. 2005 г., 18:04

***

853 0 0
След раздялата
след жестоките слова
за мен живота сякаш спря
сякаш всичко около мен умря
Черното и бялото се сляха
и настана сивота
мечтите зимен сън заспаха
а лято вече няма за света
Погубих се в една надежда
да ме подмине любовта
но в сърцето ми е спряла
заедно със черната тъга
Исках да те намразя
и болктата да забравя
да забравя че е горяла
в мен и теб страстта
Искам да те намразя
но навместо туй за теб копнея
навместо да ме погълне забрава
устните ти аз желая!
А ти не помниш зная
че имахме една съдба
и накара ме да обещая
със друг да споделя моята мечта
Как на друг да я даря
като ти си тя?!
Не помниш че е само твоя
моята постеля..
И вместо повече да те намразя
че мен със самота наказа
аз по силно те обичам
и все по силно искам да го изричам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...