21.11.2005 г., 18:04

***

854 0 0
След раздялата
след жестоките слова
за мен живота сякаш спря
сякаш всичко около мен умря
Черното и бялото се сляха
и настана сивота
мечтите зимен сън заспаха
а лято вече няма за света
Погубих се в една надежда
да ме подмине любовта
но в сърцето ми е спряла
заедно със черната тъга
Исках да те намразя
и болктата да забравя
да забравя че е горяла
в мен и теб страстта
Искам да те намразя
но навместо туй за теб копнея
навместо да ме погълне забрава
устните ти аз желая!
А ти не помниш зная
че имахме една съдба
и накара ме да обещая
със друг да споделя моята мечта
Как на друг да я даря
като ти си тя?!
Не помниш че е само твоя
моята постеля..
И вместо повече да те намразя
че мен със самота наказа
аз по силно те обичам
и все по силно искам да го изричам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...