18 nov 2009, 15:42

*0*

  Poesía
1.4K 0 2

Колко трудно е да те догоня!

Далече си, а аз вървя в капчук.

Приятелите казват "спри се!",

но аз не спирам да те помня.

 

Един ми казва „първият печели”,

но друг отвръща „по-хубаво е пробвай”,

а аз бързам да обуя

огнените си ботуши.

 

Дали сънят ми казва нещо,

че аз все още те желая - туй е ясно?!?

Но ясно ли е ти ли си това,

или пък друга?

 

Навярно трябва да открия собствения си прозорец,

За да мога отново… пак да светя в тъмнината.

 

 

И колко лошо е, че съм изгубил,

а колко ли спечелих?

Но пък това е вече толкова неважно.

Къде си? - искам да те стигна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диан Гочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...