18 nov 2009, 15:42

*0*

  Poesía
1.4K 0 2

Колко трудно е да те догоня!

Далече си, а аз вървя в капчук.

Приятелите казват "спри се!",

но аз не спирам да те помня.

 

Един ми казва „първият печели”,

но друг отвръща „по-хубаво е пробвай”,

а аз бързам да обуя

огнените си ботуши.

 

Дали сънят ми казва нещо,

че аз все още те желая - туй е ясно?!?

Но ясно ли е ти ли си това,

или пък друга?

 

Навярно трябва да открия собствения си прозорец,

За да мога отново… пак да светя в тъмнината.

 

 

И колко лошо е, че съм изгубил,

а колко ли спечелих?

Но пък това е вече толкова неважно.

Къде си? - искам да те стигна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диан Гочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...