*0*
Колко трудно е да те догоня!
Далече си, а аз вървя в капчук.
Приятелите казват "спри се!",
но аз не спирам да те помня.
Един ми казва „първият печели”,
но друг отвръща „по-хубаво е пробвай”,
а аз бързам да обуя
огнените си ботуши.
Дали сънят ми казва нещо,
че аз все още те желая - туй е ясно?!?
Но ясно ли е ти ли си това,
или пък друга?
Навярно трябва да открия собствения си прозорец,
За да мога отново… пак да светя в тъмнината.
И колко лошо е, че съм изгубил,
а колко ли спечелих?
Но пък това е вече толкова неважно.
Къде си? - искам да те стигна!
© Диан Гочев All rights reserved.
