18 нояб. 2009 г., 15:42

*0*

1.4K 0 2

Колко трудно е да те догоня!

Далече си, а аз вървя в капчук.

Приятелите казват "спри се!",

но аз не спирам да те помня.

 

Един ми казва „първият печели”,

но друг отвръща „по-хубаво е пробвай”,

а аз бързам да обуя

огнените си ботуши.

 

Дали сънят ми казва нещо,

че аз все още те желая - туй е ясно?!?

Но ясно ли е ти ли си това,

или пък друга?

 

Навярно трябва да открия собствения си прозорец,

За да мога отново… пак да светя в тъмнината.

 

 

И колко лошо е, че съм изгубил,

а колко ли спечелих?

Но пък това е вече толкова неважно.

Къде си? - искам да те стигна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диан Гочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...