18 нояб. 2009 г., 15:42

*0*

1.4K 0 2

Колко трудно е да те догоня!

Далече си, а аз вървя в капчук.

Приятелите казват "спри се!",

но аз не спирам да те помня.

 

Един ми казва „първият печели”,

но друг отвръща „по-хубаво е пробвай”,

а аз бързам да обуя

огнените си ботуши.

 

Дали сънят ми казва нещо,

че аз все още те желая - туй е ясно?!?

Но ясно ли е ти ли си това,

или пък друга?

 

Навярно трябва да открия собствения си прозорец,

За да мога отново… пак да светя в тъмнината.

 

 

И колко лошо е, че съм изгубил,

а колко ли спечелих?

Но пък това е вече толкова неважно.

Къде си? - искам да те стигна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диан Гочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...