20 may 2016, 20:24

0 и 1

  Poesía
764 0 0

Със зид опасана нормална къща

стоеше ненормално във квартала

на шарените снежинки.

На свой ред той не беше май на място

в компанията на другите квартали –

вкопан натясно, изродче ужасно

всред най-високите морали.

 

И като белоснежна морска птица

издигнат в полет с камери-очи

записвам и разследвам аз отблизко

морално ли е, що стърчи:

стърчи дъждът,

стърчат и висините.

Но най стърчи различното в процент.

Убий. Мрази. Коли.

Или прави се

различен щом си, че си прецедент.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...