20.05.2016 г., 20:24

0 и 1

756 0 0

Със зид опасана нормална къща

стоеше ненормално във квартала

на шарените снежинки.

На свой ред той не беше май на място

в компанията на другите квартали –

вкопан натясно, изродче ужасно

всред най-високите морали.

 

И като белоснежна морска птица

издигнат в полет с камери-очи

записвам и разследвам аз отблизко

морално ли е, що стърчи:

стърчи дъждът,

стърчат и висините.

Но най стърчи различното в процент.

Убий. Мрази. Коли.

Или прави се

различен щом си, че си прецедент.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...