May 20, 2016, 8:24 PM

0 и 1

  Poetry
755 0 0

Със зид опасана нормална къща

стоеше ненормално във квартала

на шарените снежинки.

На свой ред той не беше май на място

в компанията на другите квартали –

вкопан натясно, изродче ужасно

всред най-високите морали.

 

И като белоснежна морска птица

издигнат в полет с камери-очи

записвам и разследвам аз отблизко

морално ли е, що стърчи:

стърчи дъждът,

стърчат и висините.

Но най стърчи различното в процент.

Убий. Мрази. Коли.

Или прави се

различен щом си, че си прецедент.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...