Със зид опасана нормална къща
стоеше ненормално във квартала
на шарените снежинки.
На свой ред той не беше май на място
в компанията на другите квартали –
вкопан натясно, изродче ужасно
всред най-високите морали.
И като белоснежна морска птица
издигнат в полет с камери-очи
записвам и разследвам аз отблизко
морално ли е, що стърчи:
стърчи дъждът,
стърчат и висините.
Но най стърчи различното в процент.
Убий. Мрази. Коли.
Или прави се
различен щом си, че си прецедент.
© Емил All rights reserved.