20 мая 2016 г., 20:24

0 и 1

762 0 0

Със зид опасана нормална къща

стоеше ненормално във квартала

на шарените снежинки.

На свой ред той не беше май на място

в компанията на другите квартали –

вкопан натясно, изродче ужасно

всред най-високите морали.

 

И като белоснежна морска птица

издигнат в полет с камери-очи

записвам и разследвам аз отблизко

морално ли е, що стърчи:

стърчи дъждът,

стърчат и висините.

Но най стърчи различното в процент.

Убий. Мрази. Коли.

Или прави се

различен щом си, че си прецедент.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...