14 may 2013, 21:07

......

1K 0 1

 

 

 

"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,

обичат ме и хората, а Самотата боса

диктува нотите на лебедовата ми песен

и тихо побелявам... недокоснат...

 

Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет,

"забравил", че треперя не от студ, щом завали.

Ще скоча безразсъдно в следващия полет,

за да те срещна или за да заболи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че открих хубавата ти поезия! Трябва да пишеш по-често!
    Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...