May 14, 2013, 9:07 PM

......

  Poetry » Love
1K 0 1

 

 

 

"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,

обичат ме и хората, а Самотата боса

диктува нотите на лебедовата ми песен

и тихо побелявам... недокоснат...

 

Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет,

"забравил", че треперя не от студ, щом завали.

Ще скоча безразсъдно в следващия полет,

за да те срещна или за да заболи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че открих хубавата ти поезия! Трябва да пишеш по-често!
    Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...