"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,
обичат ме и хората, а Самотата боса
диктува нотите на лебедовата ми песен
и тихо побелявам... недокоснат...
Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет,
"забравил", че треперя не от студ, щом завали.
Ще скоча безразсъдно в следващия полет,
за да те срещна или за да заболи...
© Петър Трифонов All rights reserved.
Поздрави!