14 мая 2013 г., 21:07

......

1K 0 1

 

 

 

"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,

обичат ме и хората, а Самотата боса

диктува нотите на лебедовата ми песен

и тихо побелявам... недокоснат...

 

Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет,

"забравил", че треперя не от студ, щом завали.

Ще скоча безразсъдно в следващия полет,

за да те срещна или за да заболи...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че открих хубавата ти поезия! Трябва да пишеш по-често!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...