***

25 jul 2015, 9:35

Poesía » Filosófica

845 0 2

Нощ.

Сама сред уличната светлина.

Полунощ.

Кола, въздишка, отчаяние, сълза.

Душата ми жадува за онази нежна свобода.

Път и близък и далечен.

И пак сама.

Проговарят само ключове пред заключената ми врата.

Луна една и аз една.

Две самотници в ноща.

Сред четири стени сама.

А от огледалото пак ме гледа тя...

Самотница една.

Имам всичко.

Но без свобода умира моята душа.

Искам да се върне онази истинската ТЯ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Alina_Ko (Алина Костова)

2015-07-29T10:38:46+03:00

Благодаря!!!
limeruna (Йоана)

2015-07-27T16:20:26+03:00

Усетих вълненията! Стихът сякаш ме похлупи в реалността си и ме остави съпричастна. Поздравления!