Нощ.
Сама сред уличната светлина.
Полунощ.
Кола, въздишка, отчаяние, сълза.
Душата ми жадува за онази нежна свобода.
Път и близък и далечен.
И пак сама.
Проговарят само ключове пред заключената ми врата.
Луна една и аз една.
Две самотници в ноща.
Сред четири стени сама.
А от огледалото пак ме гледа тя...
Самотница една.
Имам всичко.
Но без свобода умира моята душа.
Искам да се върне онази истинската ТЯ.
© Алина Костова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
