***

Jul 25, 2015, 9:35 AM

Poetry » Phylosophy

842 0 2

Нощ.

Сама сред уличната светлина.

Полунощ.

Кола, въздишка, отчаяние, сълза.

Душата ми жадува за онази нежна свобода.

Път и близък и далечен.

И пак сама.

Проговарят само ключове пред заключената ми врата.

Луна една и аз една.

Две самотници в ноща.

Сред четири стени сама.

А от огледалото пак ме гледа тя...

Самотница една.

Имам всичко.

Но без свобода умира моята душа.

Искам да се върне онази истинската ТЯ.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Alina_Ko (Алина Костова)

2015-07-29T10:38:46+03:00

Благодаря!!!
limeruna (Йоана)

2015-07-27T16:20:26+03:00

Усетих вълненията! Стихът сякаш ме похлупи в реалността си и ме остави съпричастна. Поздравления!