***

25 июл. 2015 г., 09:35

Поэзия » Философская

843 0 2

Нощ.

Сама сред уличната светлина.

Полунощ.

Кола, въздишка, отчаяние, сълза.

Душата ми жадува за онази нежна свобода.

Път и близък и далечен.

И пак сама.

Проговарят само ключове пред заключената ми врата.

Луна една и аз една.

Две самотници в ноща.

Сред четири стени сама.

А от огледалото пак ме гледа тя...

Самотница една.

Имам всичко.

Но без свобода умира моята душа.

Искам да се върне онази истинската ТЯ.

Alina_Ko (Алина Костова)

2015-07-29T10:38:46+03:00

Благодаря!!!
limeruna (Йоана)

2015-07-27T16:20:26+03:00

Усетих вълненията! Стихът сякаш ме похлупи в реалността си и ме остави съпричастна. Поздравления!