Нощ.
Сама сред уличната светлина.
Полунощ.
Кола, въздишка, отчаяние, сълза.
Душата ми жадува за онази нежна свобода.
Път и близък и далечен.
И пак сама.
Проговарят само ключове пред заключената ми врата.
Луна една и аз една.
Две самотници в ноща.
Сред четири стени сама.
А от огледалото пак ме гледа тя...
Самотница една.
Имам всичко.
Но без свобода умира моята душа.
Искам да се върне онази истинската ТЯ.
© Алина Костова Всички права запазени