25.07.2015 г., 9:35 ч.

*** 

  Поезия » Философска
844 0 2

Нощ.

Сама сред уличната светлина.

Полунощ.

Кола, въздишка, отчаяние, сълза.

 

Душата ми жадува за онази нежна свобода.

 

Път и близък и далечен.

И пак сама.

 

Проговарят само ключове пред заключената ми врата.

 

Луна една и аз една.

Две самотници в ноща.

 

Сред четири стени сама.

А от огледалото пак ме гледа тя...

Самотница една.

 

Имам всичко.

Но без свобода умира моята душа.


Искам да се върне онази истинската ТЯ.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!!!
  • Усетих вълненията! Стихът сякаш ме похлупи в реалността си и ме остави съпричастна. Поздравления!
Предложения
: ??:??