25.07.2015 г., 9:35

***

1.1K 0 2

Нощ.

Сама сред уличната светлина.

Полунощ.

Кола, въздишка, отчаяние, сълза.

 

Душата ми жадува за онази нежна свобода.

 

Път и близък и далечен.

И пак сама.

 

Проговарят само ключове пред заключената ми врата.

 

Луна една и аз една.

Две самотници в ноща.

 

Сред четири стени сама.

А от огледалото пак ме гледа тя...

Самотница една.

 

Имам всичко.

Но без свобода умира моята душа.


Искам да се върне онази истинската ТЯ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!!!
  • Усетих вълненията! Стихът сякаш ме похлупи в реалността си и ме остави съпричастна. Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...