25.07.2015 г., 9:35

***

1.1K 0 2

Нощ.

Сама сред уличната светлина.

Полунощ.

Кола, въздишка, отчаяние, сълза.

 

Душата ми жадува за онази нежна свобода.

 

Път и близък и далечен.

И пак сама.

 

Проговарят само ключове пред заключената ми врата.

 

Луна една и аз една.

Две самотници в ноща.

 

Сред четири стени сама.

А от огледалото пак ме гледа тя...

Самотница една.

 

Имам всичко.

Но без свобода умира моята душа.


Искам да се върне онази истинската ТЯ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!!!
  • Усетих вълненията! Стихът сякаш ме похлупи в реалността си и ме остави съпричастна. Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...