11 oct 2009, 0:38

* * *

  Poesía » Otra
482 0 2

Изрекох хиляди думи. Красиви. Нежни.. Топло галещи.

Инерция...

Обещания.

Изхвърлих всичко онова, запазено за Истинския от себе си.

Неистински целуваща.

Неистински обещаваща.

Инерция.

Толкова те обърквам. И толкова съм объркана.

Толкова объркан е животът ми.

Търся промяна, пренасочвайки думите.

Искам промяна. Тъпча по устните.

Изстъргвам душата ти с цялата си неискреност.

Изстъргвам те, вече изстъргана.

По инерция...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...