Oct 11, 2009, 12:38 AM

* * *

  Poetry » Other
480 0 2

Изрекох хиляди думи. Красиви. Нежни.. Топло галещи.

Инерция...

Обещания.

Изхвърлих всичко онова, запазено за Истинския от себе си.

Неистински целуваща.

Неистински обещаваща.

Инерция.

Толкова те обърквам. И толкова съм объркана.

Толкова объркан е животът ми.

Търся промяна, пренасочвайки думите.

Искам промяна. Тъпча по устните.

Изстъргвам душата ти с цялата си неискреност.

Изстъргвам те, вече изстъргана.

По инерция...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...