11.10.2009 г., 0:38

* * *

483 0 2

Изрекох хиляди думи. Красиви. Нежни.. Топло галещи.

Инерция...

Обещания.

Изхвърлих всичко онова, запазено за Истинския от себе си.

Неистински целуваща.

Неистински обещаваща.

Инерция.

Толкова те обърквам. И толкова съм объркана.

Толкова объркан е животът ми.

Търся промяна, пренасочвайки думите.

Искам промяна. Тъпча по устните.

Изстъргвам душата ти с цялата си неискреност.

Изстъргвам те, вече изстъргана.

По инерция...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...