14 abr 2018, 0:06

* * *

  Poesía
1K 1 4

* * *
Елеонора Крушева

 

Ако си пътник-случаен, накъсал
обич на дребно във дните ми,
помни тук не минават кервани
с камили... има пламък в очите ми.

 

Ако стигнеш с  любов до сърцето ми,
не забивай стрели от забрава,
там място има само за тези, които
търсят истинска обич... за двама.

 

При мене не спират кервани,
които в пустини търгуват със стока,
а жадни за живи оазиси,
отпиват любов и намират посока.

 

А ръцети ми нови листи отварят,
да полетят с крилете на птица,
пролетно светли дни се издигат –
отронени думи от една броеница!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...