Apr 14, 2018, 12:06 AM

* * *

  Poetry
1K 1 4

* * *
Елеонора Крушева

 

Ако си пътник-случаен, накъсал
обич на дребно във дните ми,
помни тук не минават кервани
с камили... има пламък в очите ми.

 

Ако стигнеш с  любов до сърцето ми,
не забивай стрели от забрава,
там място има само за тези, които
търсят истинска обич... за двама.

 

При мене не спират кервани,
които в пустини търгуват със стока,
а жадни за живи оазиси,
отпиват любов и намират посока.

 

А ръцети ми нови листи отварят,
да полетят с крилете на птица,
пролетно светли дни се издигат –
отронени думи от една броеница!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....