17 feb 2011, 16:33

* * *

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

 

 

 

                                                                               На Румян Лазов  

 

 

                                               

                                                Светлост за теб.

                                                Не спомен, а път към

                                                безкрая.

                                                Очите ти взряни

                                                нов дом

                                                построиха от рани,

                                                от сила и обич.

                                                На масата тихо приседнали,

                                                отпиваме жадни от виното

                                                и чуваме твоята песен.

                                                Диви мъже

                                                изригват в сълзи и топят

                                                светове.

                                                Диви мъже

                                                и самодиви, родили

                                                твоята песен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...