17 февр. 2011 г., 16:33

* * *

1.2K 0 1

 

 

 

                                                                               На Румян Лазов  

 

 

                                               

                                                Светлост за теб.

                                                Не спомен, а път към

                                                безкрая.

                                                Очите ти взряни

                                                нов дом

                                                построиха от рани,

                                                от сила и обич.

                                                На масата тихо приседнали,

                                                отпиваме жадни от виното

                                                и чуваме твоята песен.

                                                Диви мъже

                                                изригват в сълзи и топят

                                                светове.

                                                Диви мъже

                                                и самодиви, родили

                                                твоята песен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...