* * *
Бял лист,
в очите ми
погледнал,
припомни минали
години,
радости и обич,
страсти и мечти,
жалост, вяра.
Ръката,
без милост
превърна бялото
в издраскан спомен.
...................................
... ти си другият,
невидимата спирка
на страстта.
Забрави
въздишки,
ридания,
емоции и полет.
... заменим си.
За малко си.
......................................
Бял лист,
бяла вечност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Ганев Todos los derechos reservados
