* * *
Бял лист,
в очите ми
погледнал,
припомни минали
години,
радости и обич,
страсти и мечти,
жалост, вяра.
Ръката,
без милост
превърна бялото
в издраскан спомен.
...................................
... ти си другият,
невидимата спирка
на страстта.
Забрави
въздишки,
ридания,
емоции и полет.
... заменим си.
За малко си.
......................................
Бял лист,
бяла вечност.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
-
Хареса ми!С толкова малко думи,казани толкова неща.Всеки пази някакъв спомен от миналото,който го е правил щастлив.Гледай напред,но не забравяй преди...Щом се е случило,значи е трябвало да се изживее.Поздрави за добрия стих!! ....и привет от Добрич
-
А колко такива бели листи със спомени пазя и аз, драскат душата, да...скъпи са ми...няма да ги изхвърля...разбирам те ...нищо не е забравено...,никой не е забравен, а и все ще ти пиша колко ми хареса този стих - ПОВЕЧЕ от останалите... Поздрави!
-
Ръката,
без милост
превърна бялото
в издраскан спомен.
Поздрави,страхотен стих !! -
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
