* * *
Бял лист,
в очите ми
погледнал,
припомни минали
години,
радости и обич,
страсти и мечти,
жалост, вяра.
Ръката,
без милост
превърна бялото
в издраскан спомен.
...................................
... ти си другият,
невидимата спирка
на страстта.
Забрави
въздишки,
ридания,
емоции и полет.
... заменим си.
За малко си.
......................................
Бял лист,
бяла вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Ганев Всички права запазени
