15 ago 2013, 22:16  

*******

842 0 1

 

     прегръщаш мечето си и заспиваш

     излизам от последния сън и утрото ме събужда        сънуваш приказките от детството си      отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай        стигаш края на последната приказка      живея (в) пътищата неясни на другите        търсиш (нещо) (на) дъното на чаша с кафе      държа за ръка вървящите до другия бряг        влизаш в лабиринта и (може би) намираш другата "себе си"      оставам сам от разбиране и спокойствие        забравяш (себе си) и (се) разтваряш (в) реката на живота      сублимирам тъгата и бягството "среднощно изплакани"         отново сглобяваш мозайката на своята "аз"      преминавам нелегално границата на сенките            казваш: имаме седем часа разлика :)      казвам: ******** **              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...