15 ago 2013, 22:16  

*******

845 0 1

 

     прегръщаш мечето си и заспиваш

     излизам от последния сън и утрото ме събужда        сънуваш приказките от детството си      отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай        стигаш края на последната приказка      живея (в) пътищата неясни на другите        търсиш (нещо) (на) дъното на чаша с кафе      държа за ръка вървящите до другия бряг        влизаш в лабиринта и (може би) намираш другата "себе си"      оставам сам от разбиране и спокойствие        забравяш (себе си) и (се) разтваряш (в) реката на живота      сублимирам тъгата и бягството "среднощно изплакани"         отново сглобяваш мозайката на своята "аз"      преминавам нелегално границата на сенките            казваш: имаме седем часа разлика :)      казвам: ******** **              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...