15 ago 2013, 22:16  

*******

847 0 1

 

     прегръщаш мечето си и заспиваш

     излизам от последния сън и утрото ме събужда        сънуваш приказките от детството си      отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай        стигаш края на последната приказка      живея (в) пътищата неясни на другите        търсиш (нещо) (на) дъното на чаша с кафе      държа за ръка вървящите до другия бряг        влизаш в лабиринта и (може би) намираш другата "себе си"      оставам сам от разбиране и спокойствие        забравяш (себе си) и (се) разтваряш (в) реката на живота      сублимирам тъгата и бягството "среднощно изплакани"         отново сглобяваш мозайката на своята "аз"      преминавам нелегално границата на сенките            казваш: имаме седем часа разлика :)      казвам: ******** **              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...