*******
прегръщаш мечето си и заспиваш
излизам от последния сън и утрото ме събужда сънуваш приказките от детството си отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай стигаш края на последната приказка живея (в) пътищата неясни на другите търсиш (нещо) (на) дъното на чаша с кафе държа за ръка вървящите до другия бряг влизаш в лабиринта и (може би) намираш другата "себе си" оставам сам от разбиране и спокойствие забравяш (себе си) и (се) разтваряш (в) реката на живота сублимирам тъгата и бягството "среднощно изплакани" отново сглобяваш мозайката на своята "аз" преминавам нелегално границата на сенките казваш: имаме седем часа разлика :) казвам: ******** **© Енчо All rights reserved.
