прегръщаш мечето си и заспиваш
излизам от последния сън и утрото ме събужда
сънуваш приказките от детството си
отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай
стигаш края на последната приказка
живея (в) пътищата неясни на другите
търсиш (нещо) (на) дъното на чаша с кафе
държа за ръка вървящите до другия бряг
влизаш в лабиринта и (може би) намираш другата "себе си"
оставам сам от разбиране и спокойствие
забравяш (себе си) и (се) разтваряш (в) реката на живота
сублимирам тъгата и бягството "среднощно изплакани" ...