15.08.2013 г., 22:16  

*******

840 0 1

 

     прегръщаш мечето си и заспиваш

     излизам от последния сън и утрото ме събужда        сънуваш приказките от детството си      отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай        стигаш края на последната приказка      живея (в) пътищата неясни на другите        търсиш (нещо) (на) дъното на чаша с кафе      държа за ръка вървящите до другия бряг        влизаш в лабиринта и (може би) намираш другата "себе си"      оставам сам от разбиране и спокойствие        забравяш (себе си) и (се) разтваряш (в) реката на живота      сублимирам тъгата и бягството "среднощно изплакани"         отново сглобяваш мозайката на своята "аз"      преминавам нелегално границата на сенките            казваш: имаме седем часа разлика :)      казвам: ******** **              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...