8 dic 2010, 14:13

111111222111111

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Очите са ми странно  сухи,

 

сърцето ми само, уви, бледней,

 

спомени на жар разтапям,

 

а оставам и живота да си тлей.

 

 

 

 

Умирам пак, изгубвам се отново,

на погледа желан му казвам спри,

не търся вече, имам си по много

пробити лодки във вода с мечти.

 

 

 

 

Нищо няма да се случи вече,

 

поетът мъртъв е, в мен умря,

 

себе си започнах да разглеждам,

за да  търся образа ми в личността.

 

 

 

 

Прочетох много, но е твърде малко,

изстрадвах всичко, ала май не съм,

не знам успях ли да се справя

 

с живота, който се нарича сън.

 

 

 

 

 

Колко хора се залъгват,

 

а се лутат в своя небосклон

 

и се движат в себе си разбити

 

и не чуват песен, само тон.

 

 

 

 

 

Видях, че има нещо в мене,

 

има, но не знам какво,

 

може да е само пепел,

 

окрилена с мисъл за добро.

 

 

 

 

 

Ще напиша песен за морето,

 

сам понякога живея там,

 

ще разкажа на лъжеца битието,

 

който в края се излъга сам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...