8 дек. 2010 г., 14:13

111111222111111

1.1K 0 1

Очите са ми странно  сухи,

 

сърцето ми само, уви, бледней,

 

спомени на жар разтапям,

 

а оставам и живота да си тлей.

 

 

 

 

Умирам пак, изгубвам се отново,

на погледа желан му казвам спри,

не търся вече, имам си по много

пробити лодки във вода с мечти.

 

 

 

 

Нищо няма да се случи вече,

 

поетът мъртъв е, в мен умря,

 

себе си започнах да разглеждам,

за да  търся образа ми в личността.

 

 

 

 

Прочетох много, но е твърде малко,

изстрадвах всичко, ала май не съм,

не знам успях ли да се справя

 

с живота, който се нарича сън.

 

 

 

 

 

Колко хора се залъгват,

 

а се лутат в своя небосклон

 

и се движат в себе си разбити

 

и не чуват песен, само тон.

 

 

 

 

 

Видях, че има нещо в мене,

 

има, но не знам какво,

 

може да е само пепел,

 

окрилена с мисъл за добро.

 

 

 

 

 

Ще напиша песен за морето,

 

сам понякога живея там,

 

ще разкажа на лъжеца битието,

 

който в края се излъга сам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...