Очите са ми странно сухи,
сърцето ми само, уви, бледней,
спомени на жар разтапям,
а оставам и живота да си тлей.
Умирам пак, изгубвам се отново,
на погледа желан му казвам спри,
не търся вече, имам си по много
пробити лодки във вода с мечти.
Нищо няма да се случи вече,
поетът мъртъв е, в мен умря,
себе си започнах да разглеждам,
за да търся образа ми в личността. ...