30 jul 2015, 23:08

***

  Poesía » Civil
767 1 0

Искам да живея по време на война!

Но не желая кръвта клетнишка

да се просмуква в черната земя.

Нито да има жертви и страдащи деца.

Копнея само да видя истинските ви лица!

 

Сякаш истината избледня,

замъглена от лъжливите слова

на политици, патриарси и

простата човешка съдба...       

Всичко свято се превърна в суета,

 в измамна, безлична красота...


Мъката ли ще ни върне това,

което загубихме с лека ръка?

Ще ни припомни ли войната

какво беше любовта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....