Jul 30, 2015, 11:08 PM

***

  Poetry » Civic
766 1 0

Искам да живея по време на война!

Но не желая кръвта клетнишка

да се просмуква в черната земя.

Нито да има жертви и страдащи деца.

Копнея само да видя истинските ви лица!

 

Сякаш истината избледня,

замъглена от лъжливите слова

на политици, патриарси и

простата човешка съдба...       

Всичко свято се превърна в суета,

 в измамна, безлична красота...


Мъката ли ще ни върне това,

което загубихме с лека ръка?

Ще ни припомни ли войната

какво беше любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...