***
Искам да живея по време на война!
Но не желая кръвта клетнишка
да се просмуква в черната земя.
Нито да има жертви и страдащи деца.
Копнея само да видя истинските ви лица!
Сякаш истината избледня,
замъглена от лъжливите слова
на политици, патриарси и
простата човешка съдба...
Всичко свято се превърна в суета,
в измамна, безлична красота...
Мъката ли ще ни върне това,
което загубихме с лека ръка?
Ще ни припомни ли войната
какво беше любовта?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Лазарова Все права защищены