30.07.2015 г., 23:08

***

768 1 0

Искам да живея по време на война!

Но не желая кръвта клетнишка

да се просмуква в черната земя.

Нито да има жертви и страдащи деца.

Копнея само да видя истинските ви лица!

 

Сякаш истината избледня,

замъглена от лъжливите слова

на политици, патриарси и

простата човешка съдба...       

Всичко свято се превърна в суета,

 в измамна, безлична красота...


Мъката ли ще ни върне това,

което загубихме с лека ръка?

Ще ни припомни ли войната

какво беше любовта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...