13 jun 2007, 9:20

13

  Poesía
870 0 11
       13
 
 Тринадесет книги ще пиша.
 В тринадесет години по ред.
 Тринадесет музи ще имам,
 възпети в тринайстият ред.
 Тринадесет чувства били са
 с тринадесет различни лица.
 Тринадесет, а сякаш звезди са
 в тринайстият миг светлина.
 Тринадесет болки ще срещна
 с тринадесет ножа в ръка,
 на тринадесет къса ще ми вземат сърцето.
 Тринадесет хали, а душата ми - тъмнина.
 Тринадесет... а всъщност бяха една.
 
 29.05.2007  03:30

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...