Jun 13, 2007, 9:20 AM

13

  Poetry
865 0 11
       13
 
 Тринадесет книги ще пиша.
 В тринадесет години по ред.
 Тринадесет музи ще имам,
 възпети в тринайстият ред.
 Тринадесет чувства били са
 с тринадесет различни лица.
 Тринадесет, а сякаш звезди са
 в тринайстият миг светлина.
 Тринадесет болки ще срещна
 с тринадесет ножа в ръка,
 на тринадесет къса ще ми вземат сърцето.
 Тринадесет хали, а душата ми - тъмнина.
 Тринадесет... а всъщност бяха една.
 
 29.05.2007  03:30

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...