13 июн. 2007 г., 09:20

13

867 0 11
       13
 
 Тринадесет книги ще пиша.
 В тринадесет години по ред.
 Тринадесет музи ще имам,
 възпети в тринайстият ред.
 Тринадесет чувства били са
 с тринадесет различни лица.
 Тринадесет, а сякаш звезди са
 в тринайстият миг светлина.
 Тринадесет болки ще срещна
 с тринадесет ножа в ръка,
 на тринадесет къса ще ми вземат сърцето.
 Тринадесет хали, а душата ми - тъмнина.
 Тринадесет... а всъщност бяха една.
 
 29.05.2007  03:30

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...