13 июн. 2007 г., 09:20

13

869 0 11
       13
 
 Тринадесет книги ще пиша.
 В тринадесет години по ред.
 Тринадесет музи ще имам,
 възпети в тринайстият ред.
 Тринадесет чувства били са
 с тринадесет различни лица.
 Тринадесет, а сякаш звезди са
 в тринайстият миг светлина.
 Тринадесет болки ще срещна
 с тринадесет ножа в ръка,
 на тринадесет къса ще ми вземат сърцето.
 Тринадесет хали, а душата ми - тъмнина.
 Тринадесет... а всъщност бяха една.
 
 29.05.2007  03:30

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...