13.06.2007 г., 9:20

13

866 0 11
       13
 
 Тринадесет книги ще пиша.
 В тринадесет години по ред.
 Тринадесет музи ще имам,
 възпети в тринайстият ред.
 Тринадесет чувства били са
 с тринадесет различни лица.
 Тринадесет, а сякаш звезди са
 в тринайстият миг светлина.
 Тринадесет болки ще срещна
 с тринадесет ножа в ръка,
 на тринадесет къса ще ми вземат сърцето.
 Тринадесет хали, а душата ми - тъмнина.
 Тринадесет... а всъщност бяха една.
 
 29.05.2007  03:30

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...