17 октомври
Само когато сме бездумни,
тогава има красота.
Даряваме я тихо, безшумно -
като дар от светлина.
Под летящите паяжинки
ореховите листа,
есенните багри и
малките калинки -
две капки утринна роса -
една на радост, друга - на тъга.
През пролет родих се
и лятна летувах,
а от моите сълзи - на утринна роса,
ще видя аз напролет
(отново)
зимна красота,
бездумна,
разсъблечена,
сред множество цветя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Андромеда Todos los derechos reservados
