Addien (Андромеда)
26 62
Oct 18, 2007, 4:07 PM

17 октомври 

  Poetry
984 0 5

Само когато сме бездумни,
тогава има красота.
Даряваме я тихо, безшумно -
като дар от светлина.
Под летящите паяжинки
ореховите листа,
есенните багри и
малките калинки -
две капки утринна роса -
една на радост, друга - на тъга.
През пролет родих се
и лятна летувах,
а от моите сълзи - на утринна роса,
ще видя аз напролет
(отново)
зимна красота,
бездумна,
разсъблечена,
сред множество цветя.

© Андромеда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??