Addien (Андромеда)
26 62
18.10.2007 г., 16:07 ч.

17 октомври 

  Поезия
1128 0 5

Само когато сме бездумни,
тогава има красота.
Даряваме я тихо, безшумно -
като дар от светлина.
Под летящите паяжинки
ореховите листа,
есенните багри и
малките калинки -
две капки утринна роса -
една на радост, друга - на тъга.
През пролет родих се
и лятна летувах,
а от моите сълзи - на утринна роса,
ще видя аз напролет
(отново)
зимна красота,
бездумна,
разсъблечена,
сред множество цветя.

© Андромеда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??