17 октомври
Само когато сме бездумни,
тогава има красота.
Даряваме я тихо, безшумно -
като дар от светлина.
Под летящите паяжинки
ореховите листа,
есенните багри и
малките калинки -
две капки утринна роса -
една на радост, друга - на тъга.
През пролет родих се
и лятна летувах,
а от моите сълзи - на утринна роса,
ще видя аз напролет
(отново)
зимна красота,
бездумна,
разсъблечена,
сред множество цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андромеда Всички права запазени
