4 oct 2022, 19:16

* * * 

  Poesía » Verso libre
279 1 4

Седнало на кръстопът,

Времето

на чашка ме покани –

да поспориме за същността

на греха,

живота

и измамата.

Но за мен

това са сложнички неща

и докато се обърна,

като пееща вода,

Времето

си беше тръгнало.

Като светъл лъч в нощта

Времето изчезна.

Може би в една сълза

Още името ти стенеше…

© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??