Мариела_Георгиева (Мариела Георгиева)
38 132
4.10.2022 г., 19:16 ч.

* * * 

  Поезия » Свободен стих
266 1 4

Седнало на кръстопът,

Времето

на чашка ме покани –

да поспориме за същността

на греха,

живота

и измамата.

Но за мен

това са сложнички неща

и докато се обърна,

като пееща вода,

Времето

си беше тръгнало.

Като светъл лъч в нощта

Времето изчезна.

Може би в една сълза

Още името ти стенеше…

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??