Bardejov (Янко) Bardejov (Янко)
142
16 oct 2010, 16:16

19 октомври, вечерта

735 0 4

 

 

                  Заваля

                  и сенките тръпчиво капят

                  по горчивите пътеки

                  на страха ти.

                  Не помниш ти

                  така да е валяло.

 

                  Под безнебието захлупени

                  криеш изпосталялите си мисли

                  подобно врабец клисав хляб

                  във човката...

 

                  Навън вечерта е със цвят

                  на изгорял асфалт и вкиснато

                  вино. Минават коли и пръскат

                  прозореца на твоя свят. Вали.

 

                  А ти драскаш навярно от нерви

                  и навик стъклото. И не питаш

                  вече къде да се денеш. Чакаш.

                  Все едно само чакаш. А вали...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Обикновено не се спирам и не коментирам стихове, които не са в класически стил. Но тук забелязах една интересна метафорична образност и искам да я аплодирам!
  • Незабравима (Кремена Стоева)
    Незабравима (Кремена Стоева)
    Бих искала да цитирам цялото. Много ми хареса!
  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
    "Навън вечерта е със цвят
    на изгорял асфалт и вкиснато
    вино. Минават коли и пръскат
    прозореца на твоя свят. Вали."
    Поздрав!
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    Истински вали за първи път.
    Сякаш из ведро. Не спира.
    Сняг не е. Не е и дъжд.
    „Каквото” и да е - си няма име...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0