19 октомври, вечерта
Заваля
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти
така да е валяло.
Под безнебието захлупени
криеш изпосталялите си мисли
подобно врабец клисав хляб
във човката...
Навън вечерта е със цвят
на изгорял асфалт и вкиснато
вино. Минават коли и пръскат
прозореца на твоя свят. Вали.
А ти драскаш навярно от нерви
и навик стъклото. И не питаш
вече къде да се денеш. Чакаш.
Все едно само чакаш. А вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
