19 октомври, вечерта

Поэзия » Философская

740 0 4

Заваля

и сенките тръпчиво капят

по горчивите пътеки

на страха ти.

Не помниш ти

така да е валяло.

Под безнебието захлупени

криеш изпосталялите си мисли

подобно врабец клисав хляб

във човката...

Навън вечерта е със цвят

на изгорял асфалт и вкиснато

вино. Минават коли и пръскат

прозореца на твоя свят. Вали.

А ти драскаш навярно от нерви

и навик стъклото. И не питаш

вече къде да се денеш. Чакаш.

Все едно само чакаш. А вали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Обикновено не се спирам и не коментирам стихове, които не са в класически стил. Но тук забелязах една интересна метафорична образност и искам да я аплодирам!

2010-10-16T17:52:16+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Бих искала да цитирам цялото. Много ми хареса!

2010-10-16T16:31:02+03:00
airiskra (Искра Радева Николова)

"Навън вечерта е със цвят
на изгорял асфалт и вкиснато
вино. Минават коли и пръскат
прозореца на твоя свят. Вали."
Поздрав!

2010-10-16T16:21:48+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Истински вали за първи път.
Сякаш из ведро. Не спира.
Сняг не е. Не е и дъжд.
„Каквото” и да е - си няма име...

2010-10-16T16:17:08+03:00